|
|

Белоградчишките скали се простират на около 30 км дължина и от 3– 5 км ширина. Според разположението си могат да се разделят на няколко основни части.
Червената скална верига започва със самостоятелна група „Сто овце”
край с. Белотинци.
В подножието на Венеца червените пясъчници са набраздени от
дълбоки долове и каньони, обрасли с дъб и габър. Западно от с. Фалковец
извисява снага Пчелен камък, а в близост до него е Орлов камък.
Северно от с. Боровица се издигат скалите от Боровишката скална
група – Длъгняш и Боров камък. Отвесните червени стени на Боров
камък завършват с недостъпно било, някога покрито с вековни борове. В
подножието му се вие стар път, който преминава между колосите на Долни
крупец, застиналия от векове Динозавър край Лепенишки печ и трудно
достъпните тераси на Маркашница.
В близост до града са разположени скалите: Мадоната, Монасите,
Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко,
Замъкът, Лъвът и многобройните каменни фигури около крепостта, обявени
за Природна забележителност.
На запад от крепостта, край Скорошин дол, в местността Магаза се
издигат Близнаците, Сбеговете и Еркюприите.
На запад червената каменна верига стига непосредствено до връх
Ведерник. Интересни са скалните групи край селата Граничак и Дъбравка– легендарния Борич и дълбоката пропаст в основата му.
Релефообразуващите процеси на този скален феномен започват преди
230 млн. г. през перма. По-късно през триаса този район е представлявал дъно
на плитко море. Новите условия предопределили интензивно изветряне.
От разрушаваната околна суша се транспортирали големи количества
чакъл, пясък и глина. Наслоените материали с течение на времето били
здраво споени от силициева спойка и при тогавашния горещ и сух климат
се образувало голямо количество хематитов пигмент, на който се дължи
ръждивата до тъмночервена багра на скалите.

|