Начало

   

Eng

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

 
Новини
Карта
Забележителности
Музейни обекти
  Исторически музей
  Белоградчишка крепост
  Пещера "Магура"
  Художествена галерия
  Прородонаучен музей
Туристическо обслужване
  Работно време
  Входни такси
Временни изложби
Музейни издания
Археологически разкопки
За нас
Контакти

Белоградчишките скали се простират на около 30 км дължина и от 3– 5 км ширина. Според разположението си могат да се разделят на няколко основни части. Червената скална верига започва със самостоятелна група „Сто овце”
край с. Белотинци. В подножието на Венеца червените пясъчници са набраздени от дълбоки долове и каньони, обрасли с дъб и габър. Западно от с. Фалковец извисява снага Пчелен камък, а в близост до него е Орлов камък. Северно от с. Боровица се издигат скалите от Боровишката скална група – Длъгняш и Боров камък. Отвесните червени стени на Боров камък завършват с недостъпно било, някога покрито с вековни борове. В подножието му се вие стар път, който преминава между колосите на Долни крупец, застиналия от векове Динозавър край Лепенишки печ и трудно достъпните тераси на Маркашница. В близост до града са разположени скалите: Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Лъвът и многобройните каменни фигури около крепостта, обявени за Природна забележителност.
На запад от крепостта, край Скорошин дол, в местността Магаза се издигат Близнаците, Сбеговете и Еркюприите.
На запад червената каменна верига стига непосредствено до връх Ведерник. Интересни са скалните групи край селата Граничак и Дъбравка– легендарния Борич и дълбоката пропаст в основата му. Релефообразуващите процеси на този скален феномен започват преди 230 млн. г. през перма. По-късно през триаса този район е представлявал дъно на плитко море. Новите условия предопределили интензивно изветряне.
От разрушаваната околна суша се транспортирали големи количества чакъл, пясък и глина. Наслоените материали с течение на времето били здраво споени от силициева спойка и при тогавашния горещ и сух климат се образувало голямо количество хематитов пигмент, на който се дължи ръждивата до тъмночервена багра на скалите.