Начало

   

Eng

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

 
Новини
Карта
Забележителности
Музейни обекти
  Исторически музей
  Белоградчишка крепост
  Пещера "Магура"
  Художествена галерия
  Прородонаучен музей
Туристическо обслужване
  Работно време
  Входни такси
Временни изложби
Музейни издания
Археологически разкопки
За нас
Контакти

Пещера “Магура” се намира в Северозападна България и отстои на 25 км. от град Белоградчик. Тя е образувана във варовиковата Рабишка могила (461 м н.в.), представляваща малка моноклинала, остатък от мезозойската мантия на Белоградчишката гънка. Основата на моноклиналата е изградена от триаски червен пъстър пясъчник, над който лежат юрски и кредни карбонатни скали.
“Магура” е една от най-големите пещери в България с обща дължина на откритите досега галерии – около 2500 м. Съставена е от главна галерия, ориентирана в посока югоизток – северозапад и три странични разклонения.
Отделните зали имат впечатляващи размери – дължина над 200 м, ширина повече от 50 м и височина над 20 м. Самата пещера е образувана в долнокредни бели ургонски варовици, дебели средно 100 м. Сталактити, сталагмити и сталактони разкриват пред посетителя чудна подземна приказка.
Средната годишна температура на пещерата е около 12оС. Влажността на въздуха се движи в диапазона от 55 % до 80%. Бързото капене на водни капки е безспорно свързано с малки водни басейни, намиращи се в галерийки по свода. Наличието на въздушни течения в пещерата се обяснява с редовната смяна на затопления пещерен въздух с по-студения навън и обратно.
От типичните пещерни животни – троглобионтите (организми, които са слепи или полуслепи, със закърнели крила и с обезцветено тяло), в пещера “Магура” са установени два вида – мокрица и снежнобяла диплура.
Постоянен и интересен обитател на пещерата е коленболата – насекомо, подскачащо като бълха с големина до 2 мм. Срещат се още различни видове стоножки, земни червеи, малки бръмбарчета, паяци.
В България се срещат 29 от общо 30 вида прилепи установени за Европа.
В пещера “Магура” се срещат четири вида прилепи – голям подковонос, малък подковонос, голям нощник и пещерен дългокрил.
Местоположението и благоприятните условия за живот са факторите, довели до населяването и от човека. Първите следи от неговото присъствие се отнасят към късния палеолит /8 000 год. пр. Хр./. През този период пещерата е използвана предимно за временен заслон. От тогава са пещерните рисунки в галерията “Срутището”. В последвалите епохи - неолит и енеолит Магурата се превръща в постоянно местообиталище на праисторическия човек, който изразява духовното си състояние в създаване на сцени с танцуващи хора, ловци и животни.
Разкритото в “Подмола” селище доказва поселищен живот и през Бронзовата епоха /3200-2100 год. Пр. хр./. В него са локализирани жилище, пещи и огнища. Открити са оръдия на труда от камък и кост, оръжия и накити.
Керамичният материал е представен от паници, гърнета,тънкостенни чашки с високи дръжки, кани, прешлени за вретено, изработени на ръка. Съдовете са добре загладени с тъмна, черна или тъмнокафява повърхност. Украсени са с геометрични орнаменти, с дълбоки врязани и S-овидни линии, ямички, нанесени с нокът или тънко острие. Намерен е и глинен аскос – един изключително рядко срещан за този период съд.
Напуснал Пещерата, през римската епоха, късната античност и средновековието, човекът заселва предвходното пространство, близките склонове и изгражда защитни съоръжения по протежение на Могилния връх.
Галерията с рисунките отстои на 375 м от естествения вход на пещерата. Общият брой на изображенията надхвърля 750. Рисувани са с фосилизиращо се прилепно гуано и са изпълнени в най-широки хронологични граници (отепипалеолита до ранножелязната епоха - 8000-600 г. пр. Хр.). Сюжета на изображенията включва ловни, митологични, ритуални и итифалически сцени (изобразена е гъбата огнена манатарка, съдържаща вещество с наркотично въздействие), подредени във фризови композиции. В “Светилището” е представен единствения цялостно запазен в пещерното изкуство от Европа годишен слънчев календар от късния енеолит.