Eng

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

 
Новини
Карта
Забележителности
Музейни обекти
  Исторически музей
  Белоградчишка крепост
  Пещера "Магура"
  Художествена галерия
  Прородонаучен музей
Туристическо обслужване
  Работно време
  Входни такси
Временни изложби
Музейни издания
Археологически разкопки
За нас
Контакти

Белоградчишката крепост е внушителен архитектурно-строителен и исторически паметник на културата. Разположена е на 610м. над. вис. и върху площ от 10 200 кв.м. Стройният и силует се вписва великолепно в пространството, оградено от червеникаво обагрените скални масиви, извисили се над Белоградчик.
От най-високата част на Крепостта се разкрива неповторима панорама. На юг погледът гали нагънатото било на Стара планина от връх Ком до Връшка чука, на запад е привлечен от островърхите медни планини и Карпатите, а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали. Белоградчишката крепост заема стратегическо място между
Старопланинските проходи - “Свети Никола” и “Кадъбоаз”. Възниква през І-ІІІ век след Христа като малка крепост-укритие. Строителят умело е използвал непристъпността на елипсовидната скална тераса “Първа плоча” и организирал съоръжение, изпълняващо отбранителни, наблюдателни, охранителни и съобщителни функции. При археологически проучвания са
открити основи на зидове, фрагменти керамика, железни върхове на копия и стрели, монети от римските императори - Веспасиан, Траян, Септимий Север, Гордиан ІІІ, Деций Траян. Личат още легла на греди с четвъртито сечение на леки постройки и улеи, отвеждащи атмосферните води във водохранилище от 85 куб.м. Животът на Крепостта продължава и през късната античност. Страте- гическото и значение е оценено и от видинския владетел Иван Срацимир /1356-1396/. По негово време тя е доукрепена и разширена. Изградени са две преградни стени /от югоизток и от северозапад/ и помощни съоръже-
ния. Висящите дървени мостове и каменните стълбища предоставяли по- големи възможности за бързо маневриране. За първи път името на крепостта е споменато от унгарски аналист, описващ похода на Людовиг І Анжуй- ски. Хрониката сочи, че три месеца след завладяването на Бдин /Видин/ на втори юни 1365 година, били превзети и останалите крепости в района,
включително крепостта Фехервар /Белоградчик/. Настаненият в нея гарни- зон е прогонен през 1369 година от въстаналите българи.
В 1396 година Белоградчишката крепост е превзета от османците и е частично разрушена. През 1454-1455 год. в нея е настанена охрана от 8 души, а сто години по-късно гарнизонът вече се състои от 27 войника и един диздар /началник /. До началото на 19 век новите господари извършват само незначителни поправки и подобрения върху укреплението.

Цялостно преустройство и разширение започва през 1805 година от френски инже- нери и е завършено през 1837 година от италиански фортификатори. Но воиздигнатите крепостни стени достигат височина 12 метра, 2.5 метра ши- рина в основата и са от добре обработени бели каменни блокове, споени с хоросан. Бойни пътеки осигуряват бързина и мобилност на защитниците.
Оформени са три крепостни двора с три портала, здраво укрепени с масив- ни, обковани с железни ленти врати. Отбранителната способност на Кре постта е подсилена от три оръдейни амбразури и три оръдейни площадки.
В непосредствена близост до тях са разположени подземия за съхраняване на храни и боеприпаси. Охраната на Крепостта е настанена в три караулни помещения, съоръжени с огнища и каменни миндерлъци. Крепостната улица, постлана с калдаръм и пресичаща изцяло първия двор има и стопанско значение. В близост до нея имало леки постройки за живеене, занаятчий-
ски работилници, навеси за оръдията. Свободното пространство на втория двор е заето от хамбар “подобен на индийска колиба”, мелница за брашно и сол, конюшна. Нуждите за вода се задоволявали от кладенец, разположен в южната част на средния двор и две щерни изсечени в скалата, които съби рали атмосферни води. Значение за защитата на крепостта има и външния отбранителен пояс, включващ ограда от здраво вкопани в земята колове и кошове пълни с камъни и пръст. За подсилване западния сектор на фортификационното съоръжение през 1862г. е издигнато т. нар. „Сюлейманово укрепление”.

Историята на Белоградчишката крепост е свързана с подвига на из- вестния хайдут Велко, овладял я за кратко в 1809г., с героизма и жаждата за свобода на въстаналите българи от 1850 година, с действията на четата на Панайот Хитов през 1876г. По време на Руско-Турската война /1877-1878г./ е обсадена от руски и румънски войски. На 25 февруари 1878г. по силата на сключено примирие е предадена на съюзническите сили. Съдбата и определя важна роля и по време на Сръбско-Българската война - 1885г., когато под стените и са разби- ти сръбски сили, проникнали през Старопланинските проходи. Белоградчишката крепост следва онаследени и придобити строителни традиции. Тя впечатляна не само със своята монументалност, но и с чув- ството за пропорция и естетическите виждания на строителя. Крепостните стени плавно следват очертанията на терена. Тяхната монотонност е разчу- пена от корнизи, входове, оръдейни амбразури, осмоъгълни оръдейни пло- щадки. Порталите са със силно издадени пиластри, завършващи с пирами- дални кулички и украсени с каменна пластика. Релефната украса включва декоративни ниши, соларни знаци, палмети, мраморни плочи с текстове от Корана, стилизирани образи на животни и растения. Бял и червен камък е използван в арките над входовете. Двете лъвски глави-апотропеи, подсилват мощта на главния портал.
Реставрирана и ефектно осветена през нощта Белоградчишката крепост заслужава да бъде видяна.