Начало

   

Eng

Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

 
Новини
Карта
Забележителности
Музейни обекти
  Исторически музей
  Белоградчишка крепост
  Пещера "Магура"
  Художествена галерия
  Прородонаучен музей
Туристическо обслужване
  Работно време
  Входни такси
Временни изложби
Музейни издания
Археологически разкопки
За нас
Контакти

Късноантична пътна станция "Анище"

На 12 км. от Белоградчик до с. Граничак се намира късноантичната селищна структура „Анище”. Изследванията тук започват през 2001г., предизвикани от усилената иманярска дейност в района.
Първоначално вниманието е насочено към изясняване характера и функциите на очерталото се апсидално помещение, разположено в югозападната част на терена. Открит е хипокауст на 1,65м. дълбочина от горния хумусен пласт. В хода на проучванията са разчистени масивните зидове на друго поме щение, конструктивно свързано с апсидата. През т. нар. “централно помещение” е разкрит отоплителен канал, водещ към апсидата и установен характерана подовата настилка. Открити са и три нови странични помещения, “захванати” за западния зид на основната сграда, свързани с входове по между си.
През 2003-2004 г. проучванията са съсредоточени в северозападния сектор на територията на селищната структура. Открити са и източният външен зид на дворното пространство както и сателитни помещения в североизточна посока, свързани чрез входове, както помежду си така и с централната сграда. След разчистване на насипа е отворен главният вход на сградата.
През 2005 г. усилията са насочени към северната част на терена, където са заложени редица сондажи в неговата западна част. В резултат на проведените проучвания са ситуирани нови структури, а разкриването на банските помещения в западната част на обекта е сериозен щрих от архи тектурата на комплекса. За разлика от други подобни обекти Анище предлага интересен архе-
ологически материал, очертаващ интензитета и продължителността на живота му. Наред с големия брой бронзови и медни монети от IV-Vвек се сре щат и образци от I-IIв. сл. Хр. Обилни са фрагментите от строителна и битова керамика, които помагат за документирането и датирането на обекта.
Открити са и оръжия и оръдия на труда от бронз и желязо, бронзови апли кации, печати и накити. Повсеместни са следите от опожаряваия, свързани с хунските и готските нашествия, сложили край на живота на късноантичната селищна структура в местността Анище.
Резултатите от продължаващите вече пет години проучвания все още не са достатъчни за решаване на античния ребус “Анище”. Това е достатъч но основание за продължаване на изследванията и постепенното включване на този интересен античен обект в туристическите маршрути.

Исторически музей Белоградчик провежда регулярни (редовни) археологически разкопки през месец юни.

 

Пещера "Козарника"

Пещерата Козарника в землището на с. Гара Орешец, община Димово е добре известна на българската общественост с археологическите ансамбли (кремъчни и костни артефакти) и фаунистични останки  от ранната праистория. В тази пещера са открити едни от най-ранните свидетелства за човешко обитаване не само в България, но и в Европа на възраст 1 400 000 -  1 600 000г.

От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.

Пещерата е обитавана през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може би Homo erectus? Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.

Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.